"Студ"
Лица, напудрени с коприна..
Стенещи в топлите ти длани..
Маски, намазани с кръвта ти..
Обливащи студената ти душа..
Стенеш ли, а мили?
Болката се врязва в теб като.. изстинал дом..
Самодиви те гонят в съзнанието ти..
Искаш да избягаш в новия си храм..
Храм, обсипан със листа,
Който се лута в съзнанието ти..
И в несъществуващите ти мисли.
Намазан по твоите няколко лица..
Самотнико, обсипан с дяволска душа..
Бягай, но къде ще идеш ти..?
В сърцето ти се врязват само стъкълцата ми..
На вечната ти, замръзнала мечта..
Няма коментари:
Публикуване на коментар