" С дъх на канела"
Обсипан от моите очи,
стенеш тихо , до дъгата.
И не мисли, че ме боли,
тъжно цвете, до луната.
Едно си имам,
листопад от длани..
И си нямам
истински звезди..
Виждам те до канапето,
галиш меките ми устни..
И там блести сърцето,
осеяно от топлите мечти..
Кадифе от рози..
Вплитат се в косите ми,
оставени от тебе..
Ноти разпилени по леглото,
чакащи някои да ги изсвири..
Канела се разтапяше в устата ти..,
сладка като мека утрин..
Но беше във желанието ти..
да ме накараш да се омагьосам..
А, мечтата си остана непокътната,
поставена във пясъчните ти очи..
И там се скри душата ми..
При лицата ми.. от детелина..
Няма коментари:
Публикуване на коментар