четвъртък, 26 април 2012 г.

" С дъх на канела"

Обсипан от моите очи,
стенеш тихо , до дъгата.
И не мисли, че ме боли,
тъжно цвете, до луната.

Едно си имам,
листопад от длани..
И си нямам
истински звезди..

Виждам те до канапето,
галиш меките ми устни..
И там блести сърцето,
осеяно от топлите мечти..

Кадифе от рози..
Вплитат се в косите ми,
оставени от тебе..

Ноти разпилени по леглото,
чакащи някои да ги изсвири..

Канела се разтапяше в устата ти..,
сладка като мека утрин..
Но беше във желанието ти..
да ме накараш да се омагьосам..

А, мечтата си остана непокътната,
поставена във пясъчните ти очи..
И там се скри душата ми..
При лицата ми.. от детелина..

Няма коментари:

Публикуване на коментар