"Отвътре"
Стоя сама на брега..
Отчаяна от твоите листа..
Попита ме: Tи, това ли си сега..?
Да, аз бях само увяхнала душа.
Покани ме във твоята мечта..
Изпитах я.., изживях нощта..
Но сега.., се питам , живот ли е това?
Да, аз бях само мъничка звезда..
В измисления ми свят..
Объркан кръговрат..
Счупена.., по пътища вървя..
Лутам се .., из тежката земя..
Искам да живея...
Искам да летя...
Объркана, стоя пред живата роса..
Смутена от пеперудените листа..
Отчаяна от живите същества..
Кажи, живот ли е това?
Не плачи, аз няма да увяхна..
Не тъжи, аз ще съм сияйната луна..
И кажи, призрак ли си сега?
Една илюзия във вечността..
FairyWonderlandEl
четвъртък, 26 април 2012 г.
" Измислен"
Защо ме гледаш така невинно?
Нямаш ли си някой, които да те има?
Или си просто пепел, безпощадна..
Мелодия или.. незавършен ритъм..
Зашо ме гледаш така греховно?.
Не искаш ли да се заровиш в дъгата?
А в мечтата, чудновата?
Не искам лицето ти, намазано с грим..
Не ти ли стига душата ми,
Осеяна с бодли..
Лъжи ме ти, лъжи..
И ме убий с очи..
Лудостта ми ли..или то?
Не искам планини от сълзи..
Или изкуствени души..
Но, защо си още там..
Увяхнал .. океан..
Защо ме гледаш така невинно?
Нямаш ли си някой, които да те има?
Или си просто пепел, безпощадна..
Мелодия или.. незавършен ритъм..
Зашо ме гледаш така греховно?.
Не искаш ли да се заровиш в дъгата?
А в мечтата, чудновата?
Не искам лицето ти, намазано с грим..
Не ти ли стига душата ми,
Осеяна с бодли..
Лъжи ме ти, лъжи..
И ме убий с очи..
Лудостта ми ли..или то?
Не искам планини от сълзи..
Или изкуствени души..
Но, защо си още там..
Увяхнал .. океан..
"Студ"
Лица, напудрени с коприна..
Стенещи в топлите ти длани..
Маски, намазани с кръвта ти..
Обливащи студената ти душа..
Стенеш ли, а мили?
Болката се врязва в теб като.. изстинал дом..
Самодиви те гонят в съзнанието ти..
Искаш да избягаш в новия си храм..
Храм, обсипан със листа,
Който се лута в съзнанието ти..
И в несъществуващите ти мисли.
Намазан по твоите няколко лица..
Самотнико, обсипан с дяволска душа..
Бягай, но къде ще идеш ти..?
В сърцето ти се врязват само стъкълцата ми..
На вечната ти, замръзнала мечта..
Лица, напудрени с коприна..
Стенещи в топлите ти длани..
Маски, намазани с кръвта ти..
Обливащи студената ти душа..
Стенеш ли, а мили?
Болката се врязва в теб като.. изстинал дом..
Самодиви те гонят в съзнанието ти..
Искаш да избягаш в новия си храм..
Храм, обсипан със листа,
Който се лута в съзнанието ти..
И в несъществуващите ти мисли.
Намазан по твоите няколко лица..
Самотнико, обсипан с дяволска душа..
Бягай, но къде ще идеш ти..?
В сърцето ти се врязват само стъкълцата ми..
На вечната ти, замръзнала мечта..
" С дъх на канела"
Обсипан от моите очи,
стенеш тихо , до дъгата.
И не мисли, че ме боли,
тъжно цвете, до луната.
Едно си имам,
листопад от длани..
И си нямам
истински звезди..
Виждам те до канапето,
галиш меките ми устни..
И там блести сърцето,
осеяно от топлите мечти..
Кадифе от рози..
Вплитат се в косите ми,
оставени от тебе..
Ноти разпилени по леглото,
чакащи някои да ги изсвири..
Канела се разтапяше в устата ти..,
сладка като мека утрин..
Но беше във желанието ти..
да ме накараш да се омагьосам..
А, мечтата си остана непокътната,
поставена във пясъчните ти очи..
И там се скри душата ми..
При лицата ми.. от детелина..
Обсипан от моите очи,
стенеш тихо , до дъгата.
И не мисли, че ме боли,
тъжно цвете, до луната.
Едно си имам,
листопад от длани..
И си нямам
истински звезди..
Виждам те до канапето,
галиш меките ми устни..
И там блести сърцето,
осеяно от топлите мечти..
Кадифе от рози..
Вплитат се в косите ми,
оставени от тебе..
Ноти разпилени по леглото,
чакащи някои да ги изсвири..
Канела се разтапяше в устата ти..,
сладка като мека утрин..
Но беше във желанието ти..
да ме накараш да се омагьосам..
А, мечтата си остана непокътната,
поставена във пясъчните ти очи..
И там се скри душата ми..
При лицата ми.. от детелина..
събота, 7 май 2011 г.
***
Понякога .. усещам как се стичаш по мен...
Понякога вдишвам..и усещам твоя мирис..
Понякога чувам как тиктака сърцето ти..
Понякога докосвам сънищата ти...
Понякога целувам мечтите ти..
Понякога искам да не се отлепяш от мен..
Понякога си пожелавам да бъдеш завързан за мен..
Понякога искам да извадя нещо твое..и да стане мое..
Понякога искам да съм река, която се влива в небесния океан..
Понякога не знам цвете ли съм..или корен?
Понякога си мечтая да се гмурна в синьото море.., да бъда русалка с хриле..
Понякога чувствам, че съм ангел.. с блестящ ореол ..
Понякога искам да танцувам, докато мога да дишам..
Абонамент за:
Публикации (Atom)